Фондация „Михалева за Надежда“ винаги се стреми да подкрепя млади и талантливи хора, като им помага да развиват потенциала си, преодолявайки пречките по пътя към професионалното и личностното им израстване.
Гордеем се, че продължаваме с общи усилия да сбъдваме мечтите на Валерия Георгиева, един млад спортен талант, който постига успехи в България и чужбина с много усилия и отдаденост.
Валерия е вдъхновяващ пример за силата на духа, способна да покори и най-високия връх. Вярваме, че добрите примери трябва да се споделят и поощряват, но най-вече да се създават. Поговорихме с нея, за да разберем повече за любимия ѝ спорт – джудото, мечтите и амбициите ѝ за развитие.
Здравей, Валерия. Радваме се, че отдели време за този разговор. We appreciate that you took the time out of your busy schedule to speak with us. Хващаме те точно след поредната тренировка и си признаваме, че нямахме търпение да поговорим. Би ли разказала повече за себе си?
Здравейте, и на мен ми е приятно. Аз съм Валерия и съм на дванайсет години. Тренировките наистина са едно от любимите ми занимания. В момента съм шести клас с профил бойни спортове. Уча в 153-то спортно училище „Неофит Рилски“, гр. София.
Как се появи страстта към бойните спортове и защо точно джудо?
Приятел на баща ми ме посъветва да се запиша в спортното училище с профил джудо. Явно е видял потенциал в мен. Реших да тренирам, защото ми се стори интересно, а и си падам по бойните спортове. Пробвах и ми хареса.
Преди си се занимавала с гимнастика. Тя помага ли ти сега?
Да, определено. Заради акробатиката съм по-гъвкава и по-бърза, което ми помага много в състезанията.
Откъде черпиш вдъхновение за спорта? Имаш ли любим професионалист, който те вдъхновява?
Да, имам OnЕдиният се казва Марк Христов, той е сред най-перспективните българки джудисти и е европейски шампион за 2022 г., другият е Георги Граматиков, също отличен джудист и бронзов европейски медалист. С него тренираме заедно в Спортен клуб по джудо и самбо „Локомотив София“. Марк също е идвал в нашата зала. Стремя се да се уча от тях и да вървя напред.
Знаем, че тренираш всеки ден. Какво те мотивира?
Загубите от състезания ме мотивират да тренирам по-усърдно, за да съм по-силна и да печеля.
Спомена състезанията, ще ни разкажеш ли повече за последните ти участия.
Сега имах Балканиада, на която за съжаление не успях да взема победа. Преди нея бях на две състезания в град Перник, едното по джудо, Iкъдето спечелих първо място и другото по самбо, където се класирах втора.
Февруари се класирах първа на турнира „Купа Перун“. Март месец пътувах до Ниш, Сърбия, където взех първо място на международния турнир по джудо. На международния турнир „Гладиатор“ в Пловдив, който се проведе през април, отново спечелих първо място, а в Димитровград на Републиканско първенство по джудо станах вицешампион на страната.
Това е впечатляващо, стискаме палци успехите да не спират. Спомена и самбо, връзката между него и джудото е известна. Това ли събуди интереса ти и от колко време тренираш?
Занимавам се със самбо от две години. Да, запалих се по него покрай джудото. Не тренирам интензивно, освен когато имаме състезания.
Очевидно е, че спортът е твоята сила. Би ли ни разказала какво ти предстои в следващите месеци?
Съвсем скоро имаме държавно отборно първенство по джудо за юноши и девойки, младша възраст, в Панагюрище, на което ще участвам. Освен него почти всяка седмица имаме състезания, за които се готвя много активно.
На какво те учи джудото?
Този спорт възпитава и учи на постоянство. Той ми дава енергия и ме мотивира да тренирам усилено и да печеля. Джудото ме научи на дисциплина, смиреност и упоритост, както на тепиха, така и извън него.
Как успяваш да съчетаваш спорта и ученето?
Не е лесно, но засега успявам успешно да съчетавам двете неща. Сутрин имаме тренировка, след която ходя на училищ Следобед отново тренирам.
Каква е целта към която се стремиш?
Целта ми е да продължа да тренирам усилено, да ходя на състезания и да печеля медали. Много искам да стана олимпийска шампионка един ден. Също така ще се радвам, ако спечеля и балканско първенство.
Сигурни сме, че това ще се случи. С толкова интензивен календар имаш ли време за хоби?
Футбол. Обичам да гледам мачове по телевизията, както и да играя с момчетата от квартала. Играя като нападател и засега сме само две момичета, които тренираме джудо и харесваме футбол. Двете съвсем случайно се запалихме по този спорт. Аз започнах заради Кристиано Роналдо, а тя заради Меси. Но като сме на терена, се разбираме много добре.
Истински отборен дух. Много ти благодарим за отделеното време – искаш ли да поздравиш някого?
Искам да поздравя треньорката ми Сиана Христова и приятелката ми Айлин Шарифова, с която сме съотборнички. На Айлин искам да кажа да продължава да е все така силна и борбена и да стане още по-добра състезателка. Специално искам да благодаря на треньорката ми за това, че ми помогна да постигна толкова много успехи и продължава да ме учи и напътства.
Стискаме ти палци и нямаме търпение да поговорим отново, когато сме сигурни, че ще имаш още добри новини за споделяне. WeПожелаваме ти от все сърце юсей гачи*, Валерия!
*термин в джудото, който означава победа чрез превъзходство.