Една от целите на Фондация „Михалева за Надежда“ е да открива и насърчава млади таланти да разгърнат своя потенциал. Радостни сме, че имаме възможността да помагаме на Емануела, млада и талантлива състезателка по конна езда, която мечтае да финишира първа, както в спорта, така и в живота. Емануела е пример, как с много усилия и отдаденост могат да се покоряват върхове. Вярваме, че добрите примери трябва да се споделят и Емануела бе така добра да ни разкаже за спорта и мечтите свързани с него.
Здравей, Емануела. Благодарим, че ни отделяш от времето си непосредствено след поредното състезание. Би ли се представила?
Здравейте. Благодаря за този разговор. Казвам се Емануела и съм на 12 години. От много малка обичам животните, като любимите ми са конете, котките и кучетата.
Спомена, че обичаш конете. Как реши да се занимаваш именно с конна езда?
IПомня, че като малка много обичах да стоя около коне и да се грижа за тях. Един от първите ми спомени е, как ме качват на пони. Оттогава все съм искала да бъда на кон. Впоследствие започнах малко по малко да се интересувам и от езда. Скоро ще станат две години откакто започнах да тренирам професионално при моя треньор Ивайло Цанев от ездови клуб „Еклипс“.
Знаем, че конете са изключително умни. Ти имаш ли си свой начин да говориш с тях?
В моята дисциплина „Обездка“ ни учат да подаваме както устни команди, така и такива посредством нашето тяло. По този начин конете свикват с нашия глас и присъствие. Така че да, имам начин да си комуникираме.
Какво би казала на някой, който се среща за първи път с красотата на конете?
На всеки който иска да се докосне до тези красиви животни бих казала, че те действат много добре както на психиката, така и на тялото, особено на хора в aутистичния спектър. Те стават по-спокойни и започват да взаимодействат повече с конете.
Усещаш ли настроенията на твоя кон? Кога разбираш, че си станал приятел с коня?
Да, разбира се. Конете изразяват чувствата си чрез ушите, очите, муцуната, начинът по който седят. Например, ако конят е отпуснал единия си крак и е притворил очи, значи е спокоен. Ако пък животното идва при теб и иска да го галиш, това е знак, че се радва да е около теб и търси твоето внимание.
Всички сме виждали страхотно изглеждащите състезателни коне. Лесно ли е, да се грижиш за твоя кон?
Грижата за един кон и подготовката му за състезание отнемат много време и усилия. Когато навън вали и е кално, естествено се изискват повече грижи, защото животното трябва да е винаги чисто и спретнато. Освен това правя всичко възможно моя кон да е спокоен, уверен и да се чувства добре на мястото, където се намира. Стремя се, да съм винаги до него и да го обгрижвам постоянно.
Разбрахме, че си участвала на Шестия турнир по конен спорт в памет на Емил Богданов и на Балканската лига по обездка. Разкажи ни малко повече за двете състезания?
За мен и двете състезания бяха от изключително значение. Турнирът в памет на Емил Богданов се състоя на конната база на ездови клуб „Еклипс“ и затова там бях по-спокойна. На Балканската лига усещането и нивото бяха други, понеже имаше съдии от чужбина, които гледаха всеки детайл. Освен тези две състезания бях и на още едно съпътстващо, където нивото също беше високо. Останах доволна от представянето си там. Първият ден бях пета, което е доста добро постижение, защото бях най-малката в категорията, а конкуренцията беше много силна. На втория ден станах трета, което беше много вълнуващо за мен, защото се състезавах с деца, които бяха с една-две години по-големи от мен. Третият ден мина без значими успехи, но като цяло бях удовлетворена от класирането си на това състезание.
Какво те очаква след това? Има ли други състезания, на които ще вземеш участие?
В края на август ще участвам във финала на Балканската лига, а през октомври ме чака състезание от родното първенство.
Какви са най-големите ти предизвикателства в спорта?
Едно от големите предизвикателства е, когато тренираш да можеш физически и психически да се справяш с трудностите, като например, ако конят не иска да се подчини на команда или се стресне от нещо. На първото ми състезание не можах да укротя коня си Силвърбой, защото валеше, а конете много се радват на дъжд и започват да препускат бързо.
Имаш ли си любим спортист, който те вдъхновява?
Да. Има две ездачки, които много харесвам. Това са Шарлот Дюжардин и Шарлот Фрай. Те са ездачи от най-високо ниво и много се вдъхновявам като ги гледам. Дюжардин се състезава с кон Валегро, който за мен е най-добрия в категория „Обездка“, а Фрай язди с Гламурдейл, който също е много силен.
Извън ездата с какво обичаш да се занимаваш? Имаш ли хобита?
Когато не тренирам, гледам да прекарвам свободното си време с кучето ми. Освен това много обичам да се грижа за всякакви животни.
Трудно ли ти е да тренираш и да ходиш на училище?
Не е лесно, но като цяло се справям. През деня ходя на училище, а след това на тренировки. Когато не се готвя за състезания, яздя три пъти седмично. Но когато ми предстои турнир, тренирам всеки ден след училище.
Разбрахме, че учиш немски. Как избра този език?
Реших да уча немски, защото в Германия конния спорт е много силно развит и е добре човек да знае езика, особено ако има амбицията да се развива като професионален състезател. По тази причина започнах да ходя на уроци в Сдружение „Фридрих Шилер“ и съм много доволна.
За какво си мечтаеш?
Мечтая си един ден да стана професионален конен състезател и да се науча да яздя, без да се притеснявам за всяко движение на моя кон или за всяко препятствие, което трябва да преодолея. Освен това мечтая да стана ветеринар, за да мога да помагам на животните.
Ако трябва да избираш между конната езда и ветеринарството, кое би избрала?
Това е наистина труден въпрос. Много ми се иска да ги съчетавам и двете, тъй като състезанията и грижата за животните са ми много на сърце.
Понеже каза, че искаш да бъдеш професионален състезател, къде би искала да се състезаваш? В България или чужбина?
Не съм мислила сериозно по този въпрос. Но ми се иска да пробвам в чужбина, защото там мога да се състезавам с много и различни хора, и да се уча от тях.
Много ти благодарим за този разговор. Беше истинско удоволствие за нас. За финал, искаш ли да поздравиш някой?
И аз ви благодаря. Да. На първо място искам да поздравя семейството ми, което е винаги до мен и ме подкрепя във всеки един момент. Искам също така да поздравя и моя треньор Ивайло Цанев, на който дължа всичките си успехи и който ме научи на много, както за спорта, така и за конете. Нека се чувстват поздравени момичетата от клуба, както и всички мои приятели. И разбира се, „Михалева за Надежда“, които не спряха да вярват в мен и да ме подкрепят.
Нямаме търпение да поговорим отново, когато ще имаш още добри новини за споделяне. Пожелаваме ти от все сърце да стигнеш до Гран При, Емануела!
