Ние от фондация „Михалева за надежда“ вярваме, че хората с талант трябва да получават нужната подкрепа, за да постигат успехи. Наскоро ви разказахме за Емона Иванова, която освен за своята олимпийска мечта, също като нас, се бори за равноправие и светло бъдеще. В края на миналата година подкрепихме нейното участието в международен турнир в Дубай по бадминтон, който е важна крачка към постигането на най-голямата ѝ цел. Ние успяхме да се срещнем на живо с нея, за да ни разкаже повече за себе си.
Здравей Емона. Много се радваме, че имаме възможност да разговаряме с теб. Може ли да ни разкажеш малко повече за себе си?
Здравейте, аз съм Емона, на 29 години и съм родена в Свищов. Израснала съм в институции и в дома, в който бях се наблягаше много на спорта. Така през 2007 година започнах да тренирам бадминтон.
Как избра точно бадминтона?
Човекът, който за пръв път ми показа този спорт беше моят рехабилитатор. Преди това аз тренирах тенис на маса, но в момента, в който видях бадминтона, знаех, че това е моят спорт. Може да се каже, че всъщност бадминтона избра мен.
В началото си започнала да тренираш само за удоволствие. Кога започна професионалният ти път?
Когато започнах да се занимавам, този спорт все още не беше параолимпийски. Поради тази причина моят професионален път започна през 2017-та година с известни прекъсвания заради пандемията. Миналата година пък започнаха състезанията и най-усилената подготовка за мен.
Какво те мотивира да продължаваш да тренираш?
Една от причините е здравословното ми състояния, тъй като аз съм родена с лека степен на спина бифида (изкривяване на гръбначния стълб) и спортът много ми помага да поддържам форма. По-голямата ми мотивация обаче е това да покажа, че хората с увреждания могат да постигат успехи и да предам тази мотивация на други хора в неравностойно положение.
Знаем, че най-голямата ти мечта е квота за Параолимпиадата през лятото. Кой те подкрепя най-много по пътя към постигането ѝ?
Най-голямата ми подкрепа е моята треньорка, Румяна, с която минаваме през много изпитания, за да постигнем тази мечта. С нея се запознахме през 2017 година на първото ми състезание в Турция и от тогава сме заедно по пътя към Параолимпиадата. Моите приятели също много ме подкрепят и мотивират.
През изминалата година ти завърши на 3-то място на Европейското, което беше и първо за теб. Какво е чувството да участваш в толкова голямо състезание?
Чувството да участвам в толкова голямо състезание е наистина невероятно. Аз си бях поставила за цел да не се връщам без медал. Много се радвам, че успях да спечеля медал и бях доста близко да се завърна и с втори от дисциплина „двойки“ заедно с партньорката ми от Италия – Роза ди Марко.
В средата на февруари ти предстои участие в още по-голямо състезание – Световно първенство. Какви са твоите цели за него?
Целта ми за Световното първенство е да постигна възможно най-добро класиране, за да получа квота за Параолимпиадата. Регламентът за най-големия спортен формат е доста стриктен и най-много 8 състезателки от моята категория ще могат да се класират. Надявам се представянето ми на Световното да ми помогна да се изкача в ранглистата, тъй като в момента заемам 13-та позиция.
Има ли спортист, който те вдъхновява?
Най-много ме вдъхновява параолимпийската лекоатлетка Иванка Колева. Тя не се състезава вече, но е постигнала редица успехи включително златен медал от Параолимпийските игри през 2000 година. Много ме вдъхновява това, че тя винаги излизаше мотивирана да спечели. За бадминтона мога да кажа, че най-много харесвам сестрите Стоеви (трикратни Европейски шампионки по бадминтон).
Освен, че тренираш усилено, ти си и студентка в Минно-геоложкия университет. Каква е твоята специалност?
Магистратурата ми е Индустриален мениджмънт, като дори съм завършила семестриално. Тази година смятам да запиша и в НСА, тъй като аз държа да имам и спортно образование. Искам да продължа да се занимавам със спорт дори след състезателната ми кариера.
Имаш ли хоби или нещо, което обичаш да правиш през свободното си време?
Обичам да пътувам и да прекарвам време с моите приятели навън, а любимите ми места в България са Луковит, Троян и Ловеч.
Ти си пътувала и доста извън България заради състезанията. Има ли държава, която със сигурност искаш пак да посетиш?
Най-много ми харесаха Австралия и Япония и със сигурност искам да се върна отново там. В Европа ми хареса най-много Нидерландия – първата страна, която посетих.
Познаваме бадминтона от забавната му страна, игра в парка на открито например. Според теб има ли интерес и какво трябва да се направи, за да се популяризира състезателната му форма в зала?
Аз мисля, че в последните 2-3 години има голям интерес към бадминтона, тъй като се отвориха много зали. Трябва обаче да се говори за ползите от този спорт, който помага за развиване на рефлекси и координация. Все пак това е и един от най-достъпните спортове, тъй като може да се играе навсякъде.
Искаш ли да благодариш на някого или да пожелаеш нещо?
Искам да благодаря на Министерството на младежта и спорта, Българската параолимпийска федерация и разбира се на фондация „Михалева за надежда“. Много хора ни подкрепиха през изминалата година и не искам да изпусна някой, но вашата фондация ни подаде ръка в един много важен момент и благодарение на вас взех участие в последния турнир за 2023 година. Той беше изключително важна крачка по пътя към моята мечта.
Благодарим ти за това интервю, много се радваме, че успяхме да си поговорим. Пожелаваме ти много успех и вярваме, че ще успееш да постигнеш своята мечта. Ще следим с интерес твоите успехи и се надяваме да срещнем скоро пак.
