Миналата година успяхме да помогнем на един от обещаващите пианисти у нас, Жельо Тодоров, да сбъдне една от най-големите си мечти, да се сдобие с концертен роял „Бехщайн“. Вярваме, историята му може да бъде вдъхновение за много талантливи хора, затова искахме да разберем повече за него и любовта му към музиката.
Здравей, Жельо, много се радваме, че въпреки натовареното ти ежедневие, ще можем да си поговорим малко повече. Може ли да ни се представиш?
Здравейте, аз съм Жельо Тодоров, на 17 години от град Варна. Уча вече 11-та година в Националното училище по изкуства „Добри Христов“ в град Варна в класа по пиано на Боян Бъчваров. Свиря от 5-годишен, като пианото ме е съпътствало през целия ми съзнателен живот. Най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало наскоро е това, че благодарение на вас се сдобих с концертен роял „Бехщайн“.
Как започна да свириш на пиано?
Аз бях доста малък, когато започнах и всъщност майка ми беше тази, която ме записа и ме заведе на първия урок. На мен много ми хареса, но в началото трудно си задържах вниманието над клавишите. В последствие обаче, на 13, 14-годишна възраст, свиренето се превърна в моя страст. Мога да благодаря за това на моя преподавател, Александър Павлинов, който ме мотивира да продължавам да свиря.
Спомена, че майка ти те е завела на първия урок. В тази връзка, ти първо поколение музикант ли си?
Аз съм първо поколение музикант, но моите родители са художници и винаги изкуството е било част от моя живот.
Въпреки младата ти възраст зад гърба си имаш много постижения. С кое от тях се гордееш най-много?
Постижението, с което най-много се гордея е това, че успях да свиря на една сцена с Варненската и Шуменската филхармония. Тогава бях на 15 и през призмата на едно момче е много вълнуващо да свири в рамките на 10 дни с два големи оркестъра. Това до момента е най-големият ми отпечатък в класическата музика.
Тази година ти успя да си спечелиш лична среща с известния български диригент Йордан Камджалов. Кой е най-ценният съвет, който получи от него?
Може би най-ценният съвет беше да не спирам да свиря и да продължавам да се развивам независимо от обстоятелствата. Именно срещата с него и съветите, които ми даде, ми дадоха нов хъс за работа.
Какви са целите ти за тази година?
Аз слушам музика постоянно и най-голямото ми желание е да науча колкото се може повече творби, които да представям на концерти и конкурси. Един от конкурсите, на който ми предстои да взема участие, е през април в Орбетело, Италия. Смятам, че мога доста добре да се подготвя за него и имам реални шансове да взема награда.
Какво е усещането да свириш на концертен роял „Бехщайн“? Марката е известна с майсторската си изработка и се счита за инструмент с висока художествена стойност.
Чувството е наистина вълшебно и когато свиря на концертния роял губя представа за времето и забравям за света около мен. Звукът от този прекрасен инструмент е наистина невероятен и прави класическите творби още по-завладяващи.
Има ли музикант, с когото искаш да се запознаеш или да свириш на една сцена?
Повечето пианисти, които харесвам, са творили в миналото, но техният труд е устойчив на времето. Един от творците, които са ми служили за пример, е Алексей Султанов, а неговата музика е вдъхновение за мен.
Какво те кара да свириш?
Чрез музиката аз изразявам своите емоции и тя ми помага да бъда себе си. Може би ще прозвучи изтъркано, защото много други музиканти са го казвали, но това, което ме кара да свиря е безкрайното учене и развитие. Конкурсите и големите зали също са важни, но те са вследствие на този стремеж към съвършеното.
Как могат младите хора най-лесно да открият красотата на музиката и магията на пианото?
Според мен началната точка е втори концерт на Рахманинов. Неговота творчество е основополагащо за класическата музика.
Каква музика обичаш да слушаш, когато не свириш? Има ли друг стил музика, който ти харесва?
Най-много харесвам класическа музика, но когато искам да се разнообразя слушам хард рок, ню уейв и джаз. Слушането на различни стилове музика ме вдъхновява да свиря.
Догодина ще си 12-ти клас и ти предстои да завършиш гимназия. Имаш ли планове вече къде ще продължиш своето развитие?
Надявам се да замина за Германия, където има много добри школи за млади музиканти. Там има и много преподаватели на високо ниво, от които мога да науча много. Най-важното за мен обаче е средата, тъй като за един музикант е много важно да е обграден от амбициозни и талантливи хора, които да го вдъхновяват.
На теб всъщност скоро ти предстои пътуване до Германия. Може ли да ни разкажеш какво ще правиш там?
Клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров ме поканиха да взема участие в техния курс, който ще се проведе в Германия в рамките на 5 дни. С тях се познаваме вече от 3 години и с удоволствие приех тяхната покана.
Предполагаме, че рядко ти остава свободно време. Какво обичаш все пак да правиш, когато не си на училище или зад пианото?
През свободното ми време обичам да се разхождам слушайки музика, а любимото ми място е Морската градина във Варна.
Искаш ли да благодариш на някого и да пожелаеш нещо?
Искам да благодаря на първо място на моите родители, които винаги са ме подкрепяли. Благодарен съм на Александър Павлинов, който ми показа магията на музиката и тя се превърна в най-важната част от моя живот. Разбира се, благодаря и на моя преподавател Боян Бъчваров, с когото успяхме да изградим много силна връзка.
Много ти благодарим за този разговор. Пожелаваме ти много успех с всички твои начинания и чакаме с нетърпение да ни разкажеш за бъдещите ти постижения.
